близнел

Речник на българския език

1. близнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

близнел е производна форма на близна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. близнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

близнел е производна форма на близна (мин. деят. несв. прич. м. р.).