блещукал

Речник на българския език

1. блещукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блещукал е производна форма на блещукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блещукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блещукал е производна форма на блещукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. блещукал — мин. деят. св. прич. м. р.

блещукал е производна форма на блещукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. блещукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

блещукал е производна форма на блещукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).