блещил съм

Речник на българския език

1. блещил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

блещил съм е производна форма на блещя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. блещил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

блещил съм е производна форма на блещя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).