блещил е

Речник на българския език

1. блещил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блещил е е производна форма на блещя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блещил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блещил е е производна форма на блещя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).