блещила

Речник на българския език

1. блещила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

блещила е производна форма на блещя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. блещила — мин. деят. св. прич. ж. р.

блещила е производна форма на блещя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).