блещил
1.
блещил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
блещил
е производна форма
на блещя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
блещил —
мин. деят. св. прич. м. р.
блещил
е производна форма
на блещя се (мин. деят. св. прич. м. р.).