блещил

Речник на българския език

1. блещил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блещил е производна форма на блещя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блещил — мин. деят. св. прич. м. р.

блещил е производна форма на блещя се (мин. деят. св. прич. м. р.).