блещело

Речник на българския език

1. блещело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

блещело е производна форма на блещя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. блещело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

блещело е производна форма на блещя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).