блещели

Речник на българския език

1. блещели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

блещели е производна форма на блещя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. блещели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

блещели е производна форма на блещя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).