блещела

Речник на българския език

1. блещела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

блещела е производна форма на блещя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. блещела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

блещела е производна форма на блещя се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).