блещел

Речник на българския език

1. блещел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блещел е производна форма на блещя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блещел — мин. деят. несв. прич. м. р.

блещел е производна форма на блещя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).