блестяло е

Речник на българския език

1. блестяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

блестяло е е производна форма на блестя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. блестяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

блестяло е е производна форма на блестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. блестяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

блестяло е е производна форма на блестя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).