блеснело

Речник на българския език

1. блеснело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

блеснело е производна форма на блесна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. блеснело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

блеснело е производна форма на блесна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).