блеснела

Речник на българския език

1. блеснела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

блеснела е производна форма на блесна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. блеснела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

блеснела е производна форма на блесна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).