блеснел

Речник на българския език

1. блеснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блеснел е производна форма на блесна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блеснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

блеснел е производна форма на блесна (мин. деят. несв. прич. м. р.).