блеснал

Речник на българския език

1. блеснал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блеснал е производна форма на блесна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блеснал — мин. деят. св. прич. м. р.

блеснал е производна форма на блесна (мин. деят. св. прич. м. р.).