бленувал е

Речник на българския език

1. бленувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бленувал е е производна форма на бленувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бленувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бленувал е е производна форма на бленувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бленувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бленувал е е производна форма на бленувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).