блеела

Речник на българския език

1. блеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

блеела е производна форма на блея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. блеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

блеела е производна форма на блея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).