бламираха

Речник на българския език

1. бламираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бламираха е производна форма на бламирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бламираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бламираха е производна форма на бламирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).