бламирах

Речник на българския език

1. бламирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

бламирах е производна форма на бламирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. бламирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

бламирах е производна форма на бламирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).