бламирал съм

Речник на българския език

1. бламирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бламирал съм е производна форма на бламирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бламирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бламирал съм е производна форма на бламирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. бламирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бламирал съм е производна форма на бламирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).