бламирало

Речник на българския език

1. бламирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бламирало е производна форма на бламирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бламирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бламирало е производна форма на бламирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бламирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бламирало е производна форма на бламирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. бламирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бламирало е производна форма на бламирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).