бламирали

Речник на българския език

1. бламирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бламирали е производна форма на бламирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бламирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бламирали е производна форма на бламирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. бламирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бламирали е производна форма на бламирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. бламирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бламирали е производна форма на бламирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).