бламира

Речник на българския език

1. бламира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бламира е производна форма на бламирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. бламира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бламира е производна форма на бламирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. бламира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бламира е производна форма на бламирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).