блажило

Речник на българския език

1. блажило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

блажило е производна форма на блажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. блажило — мин. деят. св. прич. ср. р.

блажило е производна форма на блажа (мин. деят. св. прич. ср. р.).