блажили

Речник на българския език

1. блажили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

блажили е производна форма на блажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. блажили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

блажили е производна форма на блажа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).