блажила

Речник на българския език

1. блажила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

блажила е производна форма на блажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. блажила — мин. деят. св. прич. ж. р.

блажила е производна форма на блажа (мин. деят. св. прич. ж. р.).