блаженстваше

Речник на българския език

1. блаженстваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

блаженстваше е производна форма на блаженствам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. блаженстваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

блаженстваше е производна форма на блаженствам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).