блаженствахте

Речник на българския език

1. блаженствахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

блаженствахте е производна форма на блаженствам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. блаженствахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

блаженствахте е производна форма на блаженствам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).