блаженствал съм

Речник на българския език

1. блаженствал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

блаженствал съм е производна форма на блаженствам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. блаженствал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

блаженствал съм е производна форма на блаженствам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. блаженствал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

блаженствал съм е производна форма на блаженствам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).