блаженствал е

Речник на българския език

1. блаженствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блаженствал е е производна форма на блаженствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. блаженствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блаженствал е е производна форма на блаженствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. блаженствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

блаженствал е е производна форма на блаженствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).