благоухаело

Речник на българския език

1. благоухаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

благоухаело е производна форма на благоухая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. благоухаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

благоухаело е производна форма на благоухая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).