благоухаел

Речник на българския език

1. благоухаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

благоухаел е производна форма на благоухая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. благоухаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

благоухаел е производна форма на благоухая (мин. деят. несв. прич. м. р.).