благословяло

Речник на българския език

1. благословяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

благословяло е производна форма на благословя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. благословяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

благословяло е производна форма на благословя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).