благословил съм

Речник на българския език

1. благословил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

благословил съм е производна форма на благословя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. благословил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

благословил съм е производна форма на благословя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).