благословил си

Речник на българския език

1. благословил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

благословил си е производна форма на благословя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. благословил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

благословил си е производна форма на благословя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).