благославяло

Речник на българския език

1. благославяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

благославяло е производна форма на благославям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. благославяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

благославяло е производна форма на благославям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. благославяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

благославяло е производна форма на благославям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. благославяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

благославяло е производна форма на благославям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).