благославял

Речник на българския език

1. благославял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

благославял е производна форма на благославям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. благославял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

благославял е производна форма на благославям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. благославял — мин. деят. св. прич. м. р.

благославял е производна форма на благославям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. благославял — мин. деят. несв. прич. м. р.

благославял е производна форма на благославям (мин. деят. несв. прич. м. р.).