благоразположил съм

Речник на българския език

1. благоразположил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

благоразположил съм е производна форма на благоразположа (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. благоразположил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

благоразположил съм е производна форма на благоразположа (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).