благоразположила

Речник на българския език

1. благоразположила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

благоразположила е производна форма на благоразположа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. благоразположила — мин. деят. св. прич. ж. р.

благоразположила е производна форма на благоразположа (мин. деят. св. прич. ж. р.).