благоразположели

Речник на българския език

1. благоразположели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

благоразположели е производна форма на благоразположа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. благоразположели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

благоразположели е производна форма на благоразположа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).