благоразположел

Речник на българския език

1. благоразположел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

благоразположел е производна форма на благоразположа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. благоразположел — мин. деят. несв. прич. м. р.

благоразположел е производна форма на благоразположа (мин. деят. несв. прич. м. р.).