благоденствал

Речник на българския език

1. благоденствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

благоденствал е производна форма на благоденствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. благоденствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

благоденствал е производна форма на благоденствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. благоденствал — мин. деят. св. прич. м. р.

благоденствал е производна форма на благоденствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. благоденствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

благоденствал е производна форма на благоденствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).