благоговяло е

Речник на българския език

1. благоговяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

благоговяло е е производна форма на благоговея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. благоговяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

благоговяло е е производна форма на благоговея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).