благоговяло

Речник на българския език

1. благоговяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

благоговяло е производна форма на благоговея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. благоговяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

благоговяло е производна форма на благоговея (мин. деят. св. прич. ср. р.).