благоговяла

Речник на българския език

1. благоговяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

благоговяла е производна форма на благоговея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. благоговяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

благоговяла е производна форма на благоговея (мин. деят. св. прич. ж. р.).