благоговеел

Речник на българския език

1. благоговеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

благоговеел е производна форма на благоговея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. благоговеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

благоговеел е производна форма на благоговея (мин. деят. несв. прич. м. р.).