благоволяла

Речник на българския език

1. благоволяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

благоволяла е производна форма на благоволя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. благоволяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

благоволяла е производна форма на благоволя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).