благоволила

Речник на българския език

1. благоволила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

благоволила е производна форма на благоволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. благоволила — мин. деят. св. прич. ж. р.

благоволила е производна форма на благоволя (мин. деят. св. прич. ж. р.).