благоволеше

Речник на българския език

1. благоволеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

благоволеше е производна форма на благоволя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. благоволеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

благоволеше е производна форма на благоволя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).