благоволели

Речник на българския език

1. благоволели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

благоволели е производна форма на благоволя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. благоволели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

благоволели е производна форма на благоволя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).